Хоч ти прийшла на землю сокровенна,
та знову сотворю тебе я сам.
Коханням першим будеш ти для мене,
жагу нову тобі я дам.
Тебе зводжу на запізнілі стрічі,
що будуть завжди першими для нас.
В моїх очах горять вінчальні свічі, –
вони чекають на весільний час.
Ти руку дай. Світ буде у сіянні.
Хоч, може, пізно тужний я прийшов
і, може, полюбив тебе останнім,
та першу поверну тобі любов.
Евтим Евтимов
Рисунка
Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални свещи,
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Света ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.
адреса: https://www.poetryclub.com.ua/getpoem.php?id=872575
Рубрика: Поетичні переклади
дата надходження 18.04.2020
автор: Валерій Яковчук